Новини за недвижими имоти

В следващите месеци няма да има съществено намаляване на лихвите по кредитите, а тези по депозитите ще се стабилизират и при тях може да започне плавен спад. Това прогнозира БНБ в последното си издание на "Икономически преглед" за второто тримесечие на годината. Факторът, който няма да позволи съществено намаление на лихвите по кредитите, е неблагоприятната макроикономическа среда, смятат от централната банка. Все пак при очакваното стабилизиране и евентуално плавно понижение на лихвите по депозитите може да има известен спад и в цената на кредитите, обясняват от БНБ.

Pекордно ниска основна лихва от 1,71% обяви БНБ за август. Тя никога не е била на такова ниво преди. Най-ниската от въвеждането на валутния борд през 1997 г. насам е била в размер на 1,89 на сто през февруари 2005 г. Сегашното ниво е с около 0,53 процентни пункта по-ниско спрямо юли тази година. Тенденцията за спад започна от началото на годината след няколко месеца на рекордно високи нива.

Високите лихви по депозитите и влошаващото се качество на кредитните портфейли започват да свиват печалбите на повечето български банки с по-голям темп, показват последните данни на БНБ. На годишна база към края на юни общият финансов резултат пада с 31.6%, като при някои отделни банки той е с 50% надолу. Едно тримесечие по-рано общата печалба падна с 24.4%. Положителният финансов резултат на банковата система към края на юни е 498 млн. лв. Макар и с 230 млн. лв. по-нисък от постигнатия в края на юни миналата година, той показва възможността на системата да създава ресурс за посрещане на по-нататъшна промяна в качеството на кредитите, посочват от БНБ.

Лихвените проценти по кредитите са достигнали своя праг и няма да има повече увеличение. Това каза за радио „Фокус" председателят на асоциацията на банките в България Виолина Маринова. Към месец май т.г. лошите кредити над 90 дни са вече 4,6%. Извън редовните от 30 до 180 дни са вече 10,2 %.

Банките да се съобразят с кризата и да намалят лихвите, иначе ще призовем длъжниците да спрат плащанията. Това обяви в Добрич шефът на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов. Той обясни, че кризата е форсмажорно обстоятелство извън компетенциите на кредитополучателя.

Пореден лош сигнал за имотния пазар долетя от банките. Новите жилищни кредити поскъпват за втори пореден месец, след като се бяха кротнали за известно време. При ипотеките в евро годишният процент на разходите (ГПР) се вдига от 8,95% през май до 9,26% през юни, сочат данни на БНБ. В ГПР се калкулира лихвата плюс таксите, комисионите и др. тежести.

Напълно според очакванията кредитирането към края на юни се свива с изключително бързи темпове на годишна база. Потребителските заеми са най-пострадалите от кризата сегмент на пазара, а жилищните са с най-устойчиво нарастване. Това показват данните на БНБ за кредитирането през първото полугодие на 2009 г. Най-голямо е свиването на годишна база в обемите и темпа на растеж при кредитите за потребление за граждани. За една година нарастването на този портфейл се е свило близо шест пъти - ако за периода юни 2007 г. - юни 2008 г. увеличението е било с 2.184 млрд. лв., то за изтеклия едногодишен период (юни 2008 г. - юни 2009 г.) нарастването е само с 450.6 млн.лв.

Четвърти пореден протест организираха бизнесмени срещи високите лихви на банките. Той се проведе в Русе, а следващият ще бъде в Добрич. От Асоциацията на българския бизнес настояват държавата да се намеси в проблемите на фирмите породени от високите лихви по кредитирането.

Всички дългове на фирмите и гражданите у нас ще излязат наяве. Бързите кредити и лизингът влизат в Централния кредитен регистър, реши управителният съвет на БНБ, като прие наредба 22. Така се въвеждат новите изисквания на Закона за кредитните институции. Според тях освен досегашните участници - банки, клонове на чуждестранни банки и дъщерни на трезорите финансови институци в регистъра се включват всички финансови институции, включително и фирмите за бързи кредити, и лизинговите къщи.

Банките в страната ни трябва да разберат, че без българския народ няма как да съществуват, няма как да са стабилни, ако българите нямат доходи, ако не си получават заплатите, ако няма развитие и стабилност на малкия и среден бизнес. Това каза Светлозар Николов, председател на Националната асоциация на българския бизнес(НАББ).