По оценка на БНБ през 2009 г. при всеки процент спад на брутния вътрешен продукт е имало 0,6% увеличение на лошите кредити с просрочие над 90 дни. Банковата система в България е много добре капитализирана, а лошите кредити провизирани над 80% така, че няма никакъв риск за системата. Не така обаче стои въпросът с много фирми и граждани, получили кредити, които сега не могат да обслужват.

Банките понякога незаслужено са атакувани, че с политиката си водели до фалит на клиентите, които искали да бъдат изрядни, но не можели поради икономическата криза. Бизнесът на банките не е да вземат обезпечението. Те нямат никакъв интерес клиентите им да не обслужват кредита, защото трябва да направят провизии, което е директна загуба. Всъщност банките имат интерес да предоговорят заема, преди той да е станал просрочен. За съжаление често получилите заем искат предоговаряне, след като заемът е в просрочие и кредитната им история се е влошила.

Рефинансирането води до загуби

Често кредитополучатели, които виждат, че ще имат затруднения при обслужването на заем, се опитват да го рефинансират, отивайки в друга банка. В повечето случаи това е невъзможно и води само до загуба на време и усилия. А и рядко рефинансирането, особено като се вземат предвид някои такси (например таксите за предсрочно погасяване, за ангажимент и за администриране) може да се направи при по-добра цена. Често кредитополучателят се фокусира само върху търсене на кредит с по-ниска годишна лихва, докато трябва да се търси кредит с по-нисък годишен процент на разходите (ГПР), който представлява общата цена на кредита - лихвата плюс дължимите такси и комисиони.

По-добрата възможност

Предоговарянето на кредит е по-добрата възможност от рефинансирането. Банките подхождат индивидуално към клиентите и са склонни да предложат схема, по която заемополучателят да може да продължи да погасява кредита си.

Възможни са различни варианти за облекчаването на обслужването на заема. Една от тях е разсрочване на кредита, като по този начин се намалява размерът на месечната погасителна вноска. Много по-лесно се договаря разсрочване с 2 години, защото за по-дълъг период банката трябва да начисли провизия и по този начин да реализира загуба. Друга възможност е договаряне на гратисен период през който се заплаща само лихвата или само част от главницата, като лихвата са капитализира и добавя към неизплатената главница. В повечето случаи банките не вземат комисиони за предоговаряне на кредити освен някои такси, свързани с външни услуги - например за оценка на обезпечение при предоговаряне на ипотечен кредит.

С ипотека могат да се платят други задължения

Физически лица, които имат например апартамент, могат да вземат дългосрочен ипотечен кредит (за около 70% от стойността на жилището си, ако не е панелка, и около 40-50% за панел), с който да изплатят други свои задължения - потребителски кредити, лизинг за автомобили... Например безсмислено е, ако притежавате собствен дом, срещу който може да се вземе дългосрочен ипотечен кредит днес при ГПР 9-12%, да обслужвате потребителски кредити с по-високи лихви или да имате неизплатени суми по кредитни карти, при които понякога лихвите са над 20%.

Заемите - само в евро

Ето и два практични съвета. Не вземайте кредити в лева или в друга валута, различна от еврото. А ако трябва да предоговаряте левов заем, превалутирайте кредита си в евро - би трябвало да получите по-ниска лихва. Убеден съм, че когато влезем в еврозоната, левът ще бъде заменен с евро по сегашния фиксиран курс. Няма смисъл да имате кредити в лева и да плащате по-висок лихвен процент. Не вземайте и кредити в долари или швейцарски франкове (особено средно- и дългосрочни), макар че днес лихвите по кредитите в тези валути изглеждат привлекателни. Спекулирането с валутни курсове е високорискова дейност и е работа за професионални валутни специалисти.