Новини за недвижими имоти
МРРБ, време е за план „Б“!
Рубрика: Актуално Източник: imoti.netМантрата „енергийна ефективност“ вече е досадна за населението, както навремето ни досади триадата „Цанков камък, Горна Арда, Дунав мост 2“.
В търсене на актуални световни политически теми, които политиците да „лайк-нат“, често забравят да потърсят нещо в торбичката на родното ни законодателство. Такава тема се яви през последните 4 години т.нар. енергийна ефективност. Тази ефективност беше обяснявана абсолютно неефективно от всички администрации с чудати термини като „въглероден отпечатък“, „парникови емисии“, „пасивни къщи“, в общи линии – условни термини от нечии доклади без ясен смисъл. Реализацията беше съответна – пропагандата накара масово народа да си хвърли парите в стиропорена глазура на инак занемарените домове. Прокламираната държавна и европейска политика по въпроса донесе невидими с просто око резултати – 20 санирани сгради от 78 одобрени за 5 години, за тази година – цели 2!
Провалена беше и програмата за енергийна ефективност за предприятията по линия „Конкурентоспособност“. От нея намазаха само консултантите, които пък се оказаха в конфликт на интереси и прочие мексикански сериали.
В резултат се оказа, че най-добрата енергийна ефективност за българина е изобщо да не смее да пуска печката, респективно – парното.
Успоредно с тези еко-драми, в които затънахме и обратното на държавната пропаганда според Закона за местните данъци и такси, всички подобрения водят до увеличаване на дължимите налози без разлика между луксозни подобрения и енергоефективни такива. И то – пропорционално, т.е. колкото по-старо жилище ремонтираш, с толкова по-голям процент относително се увеличават данъците и таксите.
Прилагането на дребните привилегии за данък сгради касае един много тесен сегмент сгради и само обследването на енергийната ефективност /между 1 и 2 лева/кв.м/ често надхвърля спестения данък за периода на данъчната преференция.
Истина е, че голямата част от сградния фонд в България е изграден в години на достъпно енергийно изобилие и по-класически строителни технологии. В днешно време ресурсите за саниране са оскъдни, както и нуждите от ремонти – значителни.
Терминът „саниране“ произлиза от латинското sanum, преведено в нашия случай – оздравяване на сградите. Това оздравяване буквално следва да се разбира като ремонт и профилактика, които следва да поддържат сградата във вида, в който е проектирана и построена. Какви са параметрите на една сграда на теория би трябвало да почерпим от техническия паспорт на всяка сграда. Тука се спъваме в първото препятствие – създаването на такива паспорти се отложи през миналия месец отново с по две години за всички построени сгради. Липсата на технически паспорт се явява генерална пречка както за санирането по евро програми, така и като пътеводител за самите собственици какво точно да планират като ремонтни разходи.
Втора огромна пречка се явява необходимостта – инженерна и нормативна – за санирането на многофамилни сгради да се постигне обща договореност между всички собственици, което е абстракция.
Трета значима пречка е изцяло погрешния подход. Всички програми поставят фокус не върху саниране, а върху сапунирането на сградите – облепването със стиропор.
Вероятно в главата на чиновника, който ги пише, витаят някакви мъгляви теоретични проценти на термичното съпротивление на стиропора и от там – само умножавай по статистически брой жилища. Мечти, които се разбиват във факта на непрестанно нарастващите сметки за отопление с какъвто и да е източник.
Както споменахме никой не обръща внимание на несравнимо по-достъпни мерки, които пряко водят до икономия на ресурси и могат да се прилагат индивидуално. Тези мерки следва да започнат от разработването на част „Б“ от техническите паспорти – мерки за поддръжка на сградите във вида, в който са създадени. С тази задача се е заел екип от специалисти и проектът ще бъде представен през следващите три месеца на МРРБ.
Обхватът на тези мерки се простира в границите, определени с проекта на една сграда, като например:
- подмяна на вътрешни ВК щрангове; известно е, че влагата е основна причина за мухъла и плесените в жилищата, особено за „санираните“, а в същото време допринася за охлаждането на помещенията при процеса на изпарение.
- рехабилитация на вътрешната щрангова мрежа на отоплителните инсталации – чрез локална топлоизолация и инспекция за течове.
- проверка на електрическата мрежа; поради окисляване с течение на времето проводниците увеличават съпротивлението си и оттам нарастват енергийните загуби; такива мероприятия по електроразпределителната мрежа с помощта на термовизионни камери вече се изпълняват от една година в ЧЕЗ Електроразпределение АД.
- проверка на покривните конструкции за течове, уплътняване на отвори и възстановяване на подпокривната топлоизолация; този елемент ведно с уплътняването или смяната на стари дограми води до най-мащабни топлинни загуби.
Всички научни и емпирични изследвания показват, че посочените мерки допринасят гарантирано между 50 и 75% за подобряване на енергийната ефективност, докато външните стени при цялостна външна топлоизолация на сградата – само от 15 до 35%. Стойността на сградните ремонти по актуални цени би достигнала до 1/3 от цената на външната топлоизолация за средностатистическо жилище.
От последните правителствени изявления научаваме, че ЕС ще финансира през следващия /и последен/ програмен период санирането на сгради, но без панелни такива и ЕПК. Решението е парадокс, тъй като именно те се нуждаят от най-сериозно внимание в тази насока. За тях пари ще бъдат заделени в националния бюджет. Изложените факти дават основание за следните изводи:
Малкото налични средства следва да се разпределят на максимален брой желаещи за целеви ремонти по покриви, дограми и инсталации при условията на съфинансиране. Контрола за разходването може да се възложи на комисии, подобни по състав на действащите при оценка на пострадали от бедствия имоти.
Второ, да се даде приоритет във всички програми на възстановителните дейности пред външните топлоизолации, които правени на парче обезобразиха повечето квартали в градовете.
Трето, ако с програмите за саниране се финансира като първа стъпка създаването на технически паспорти ще се решат едновременно два проблема – с ускореното им съставяне и създаването на готовност за техническото саниране.
Ефектите ще бъдат силни и многопосочни: българинът ще се отнася като по-добър стопанин към дома си, ще се ангажира значителна работна сила от различни специалности, а не само хора, които просто са смели да висят на въже; ще се стимулира вътрешното производство – проводници, дограми, ВК части.
Такъв национален план би бил в унисон с плана „Юнкер“, предлагащ малкото публични средства да се използват като лост за много повече частни инвестиции.
Кой българин би отказал държавата или ЕС да му помогне в ремонта на собственото жилище?
Материалът подготви Борис Кумпиков